tag:blogger.com,1999:blog-70681957989998026312012-02-16T06:49:49.377-08:00лияhttp://www.blogger.com/profile/04998834036360556948noreply@blogger.comBlogger21100tag:blogger.com,1999:blog-7068195798999802631.post-90228965888833267312009-09-22T07:42:00.000-07:002009-09-22T13:13:59.279-07:00<div style="text-align: right;"><span style="font-style: italic;">Юли 1936г.</span> <span style="font-style: italic;"><br />Във войната има предателства, които са</span> <span style="font-style: italic;"><br />детинщини в сравнение с човешките измени в</span><br /><span style="font-style: italic;">мирно време. Новият любовник усвоява навиците</span> <span style="font-style: italic;">на<br />предишния. Катастрофа. И след нея светът</span> <span style="font-style: italic;"><br />изглежда различен. Следват тежки думи или нежни</span> <span style="font-style: italic;"><br />излияния, <span style="font-weight: bold;">макар сърцето да е орган от пламък</span>.</span> <span style="font-style: italic;"><br />Героите на една любовна история не погубват</span> <span style="font-style: italic;"><br />сърцето си, те откриват този мрачен обитател</span> <span style="font-style: italic;">на тялото.<br />Ако наистина се натъкнеш на него,</span> <span style="font-style: italic;"><br />разбираш, че плътта не може да измами никого<br />и</span> <span style="font-style: italic;">нищо - нито мъдростта на съня, нито изисканото</span><br /><span style="font-style: italic;">общуване. <span style="font-weight: bold;">Сърцето поглъща теб и миналото ти</span>.<br /></span><br /></div><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://i37.tinypic.com/j8chtz.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer; width: 144px; height: 246px;" src="http://i37.tinypic.com/j8chtz.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><br />От самото начало на книгата, до края й, та даже и след това се лутам между полюса на положителното и полюса на отрицателното мнение.<br />Странно.<br />Хвърли ме в дълбоки размисли относно този проблем. Може би фактът, че вече бях гледала филма (и до доста пъти) , който пък ми е може би любимият, повлия.<br />Мисля си.. <span style="font-style: italic;">не ми хареса, </span>прекалено много беше разгърнат образът на Кип, който за мен е един болезнено досаден герой (за разлика от Кип във филма, който беше умерено показан. Но чакай.. това не е съпоставка книга-филм, така че спирам! ) . Много хора сигурно ще кажат "Но как, той е толкова <span style="font-style: italic;">дълбок</span>. " Не. Той е подтискащ, мрачен и монотонен. И се чудя, какво намери в него една такава невероятна, динамична и многопластова личност като Хана?!<br />Една книга трябва да поддържа интереса ти от първата страница, до последната. В моментите, описващи живота на Кип (които бяха просто прекалено много) , аз си мислех<span style="font-style: italic;"> 'Боже, стига вече, кога ще свърши, досадно ми е.. ' .<br /><span style="font-style: italic;"></span></span>А след това си мисля..<span style="font-style: italic;"><span style="font-style: italic;"></span> не, хареса ми. </span>Хареса ми, заради това колко прекрасно беше описана историята на Катрин и Олмаши (Алмаси?!) . Наистина.. ужасно красиво и истинско. До момента, в който.. о, но нима тя приключи? Че какво стана.<br />Не, всъщност <span style="font-style: italic;">не ми хареса.</span><br />Та книгата е <span style="font-style: italic;">бъркотия</span>!<br />Толкова е недоизпипана, пълна с ръбчета и камъчета, които имат нужда да се изпилят и махнат..<br />Всъщност защо се казва "Английският пациент" ? Защо не се казва "Историята на сапьорът - сикх и разни хора около него. " ? Уж всички се въртят около овъгленото тяло на Олмаши. Друг път.<br />Историята на Караваджо остава висяща.<br />Историята на Хана остава под въпрос.<br />И най-важното.. ако не бях гледала филма, трудно щях да разбера, как, за бога, се е обгорил пациентът? Историята между него и Катрин Клифтън също остава в едно адски никакво положение. Стигаш до Девета част и си мислиш, че ще видиш истинския край на аферата им в следващата.. но не. Просто нещата си остават така.<br />Финалът, който.. о, неочаквано чудо.. е свързан с Кип, също е направо <span style="font-style: italic;">болезнен</span>.<br />И какво, дъщеря му се казва Хана?<br />А с истинската Хана какво се случи?<br />Истинска каша. Толкова е.. <span style="font-style: italic;">фрагментирано</span>. Сякаш произведението е извадено от един объркан ум, разни епизоди, цветове, образи, впечатления, чувства. Всъщност съм разочарована. Макар че, пак казвам.. онази част, кръстена <span style="font-style: italic;">"Катрин" </span>беше божествена.<br />Вече втори ден мислите ми се въртят около тази книга. Самата аз се превърнах в бъркотия накрая. Може би защото имах много големи очаквания.<br />И в крайна сметка..<br />От книгата ми хареса.. пустинята. Олмаши. Катрин Клифтън. Хана. "Историята" на Херодот. И някои моменти във вила "Сан Джироламо" . Но не всички.<br /><br /><div style="text-align: right;"><span style="font-style: italic;">Още не ми липсваш.</span> <span style="font-style: italic;"><br />Ще ти липсвам.</span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7068195798999802631-9022896588883326731?l=booksanddust.blogspot.com' alt='' /></div>лияhttp://www.blogger.com/profile/04998834036360556948noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7068195798999802631.post-69849731787834092862009-08-05T15:02:00.001-07:002009-08-05T15:20:53.386-07:00<p align="center"><em></em></p><p align="center"><em>"Ние винаги търсим вечното някъде другаде,<br />не тук; винаги обръщаме духовния си<br />поглед към нещо друго, а не към настоящето,<br />към видимото; или пък очакваме смъртта,<br />сякаш всеки миг не е смърт и възраждане.<br />Всеки миг ни предлага нов живот.<br />Днес, сега, още тази минута -  това е единствената ни <strong>плячка</strong>.</em></p><p><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://goran.blog.bg/photos/31544/original/Klimati.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 207px; height: 333px;" src="http://goran.blog.bg/photos/31544/original/Klimati.jpg" border="0" alt="" /></a><br /></p><p>Не съм напълно сигурна какво да напиша и как да започна, що се отнася до тази книга. А може би до която и да било.<br />Впечатлена съм до мозъка на костите си. И адски благодарна. Мога с ръка на сърце да кажа, че тя ме промени или поне постави началото на моята промяна.<br />Покланям се пред гения и магията на перото.<br />И аз винаги съм била личност, която е забила поглед в бъдещето, в миналото, но никога в настоящето. Помогна ми да осъзная, че трябва да бъде точно обратното. <br />Иска ми се да бъда като Одил. Иска ми се да бъда мистична, тайнствена, грацилна, детска и всяка една секунда, всяка една настояща секунда да бъде моята плячка. Да бъда хищник на настоящето.<br />Странно е как на моменти мразех Филип, а накрая го обичах както го обичаше Изабел и, разбира се, плаках.<br /></p><p align="right"><em>"Защото нашите чувства твърде често са статуи на нашите чувства.. "</em></p><div align="left"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7068195798999802631-6984973178783409286?l=booksanddust.blogspot.com' alt='' /></div>лияhttp://www.blogger.com/profile/04998834036360556948noreply@blogger.com0