" Климати " , Андре Мороа

"Ние винаги търсим вечното някъде другаде,
не тук; винаги обръщаме духовния си
поглед към нещо друго, а не към настоящето,
към видимото; или пък очакваме смъртта,
сякаш всеки миг не е смърт и възраждане.
Всеки миг ни предлага нов живот.
Днес, сега, още тази минута -  това е единствената ни плячка.

Не съм напълно сигурна какво да напиша и как да започна, що се отнася до тази книга. А може би до която и да било.
Впечатлена съм до мозъка на костите си. И адски благодарна. Мога с ръка на сърце да кажа, че тя ме промени или поне постави началото на моята промяна.
Покланям се пред гения и магията на перото.
И аз винаги съм била личност, която е забила поглед в бъдещето, в миналото, но никога в настоящето. Помогна ми да осъзная, че трябва да бъде точно обратното. 
Иска ми се да бъда като Одил. Иска ми се да бъда мистична, тайнствена, грацилна, детска и всяка една секунда, всяка една настояща секунда да бъде моята плячка. Да бъда хищник на настоящето.
Странно е как на моменти мразех Филип, а накрая го обичах както го обичаше Изабел и, разбира се, плаках.

"Защото нашите чувства твърде често са статуи на нашите чувства.. "